Следобед е, не е най-голямата жега. Бебо е нахранен и решавам, че е време за разходка. Обличаме се, позиционирам го в количката и излизаме с бойна крачка и широки усмивки. Такива, каквито има, когато мама и бебе са доволни и спокойни.
Край с идилията! Стигаме до асансьора и се оказва, че той не работи. Тъй като се случва от време на време някой съсед да не обърне внимание, че вратата след него не се е затворила плътно, то асансьорът блокира. Слизам аз до партера на бегом, където мога да видя на кой етаж е заседнал точно и да отида да затворя вратата съответно и великото откритие, наречено асансьор, да проработи. Но се оказва, че нещо самата врата се е прецакала точно на партера и аз се оказвам в капан. Няма да има разходка за бебо! По това време нещастното бебе започва да се къса от рев, че е само на третия етаж. В чуденка как точно да смъкна 8-килограмово бебе + количка + чанта, започвам бяг нагоре към отрочето. Намирам го с една съседка, която се опитва да го успокои, а то се плаши все повече и вече врещи на умряло! Изплезила език, едва поемаща си въздух и казвам, че асансьорът не работи! После си мислех "ама горката жена, тя да не е екстрасенс, че да знае, че бебето е мое, че искам да изляза с него, но съм тичала до партера, за да видя на кой етаж уж е заседнал асансьорът!". Кой знае колко нелепо съм изглеждала! След няколко въпроса от нейна страна, на които дадох що-годе смислени отговори, тя разбра за какво става дума и ми предложи да ми помогне. Аз грабнах бебо, тя количката и слязохме набързо! След едно кратко "благодаря" от моя страна, тя ни остави във входа и излезе.
Нямах време, думи, нито пък достатъчно въздух, за да изразя възхищението си от нея! Да, ще си кажете, какво пък толкова е направила! Но ако сте майка, имала нещастието да влачи бебе, количка и чанти нагоре и надолу по етажите (както аз един път преди време), щяхте да ме разберете и да кажете една бърза молитва за благоденствието на тази женица!
Купих аз една кутия бонбони с надеждата да я срещна. След десетина дни и това стана!
Благодаря ти много, още веднъж, мила Юлияна!!!
П.С. Надявам се бонбоните не се бяха разтопили.
Коментари
Публикуване на коментар