Не възлагах никакви очаквания... Нали още от тинейджърска възраст бях се надявала, бях посвещавала мисли и чувства на хора, които не ми дадоха търсеното. Бях избягала от истинското си "аз" в стремежа си да съм обичана. Обичана, от хора, които ми бяха далечни по душа, далечни и в стремежите си. Бях се изгубила без да знам. Бях наранявана или наранявах, но не намирах.
Пъстрите очи се оказаха път към нещо отвъд мечтаното.
В същност те са първото нещо, което виждам всяка сутрин, защото Той ме целува в съня ми преди да тръгне за работа. Виждам ги пред себе си десетки пъти на ден, макар и да не сме тялом заедно. Виждам ги развълнувани при влизането му у дома всяка вечер. Емоцията от това, че си е вкъщи при мен, при сина ни казва всичко.
Намерих това, което търсех. Намерих в същност много повече. Намерих нова вселена, ново измерение на любовта.
Безкрайно благодарна съм!
Photo credit: http://www.ssalov.com/
Коментари
Публикуване на коментар